Tag Archives: как се пише есе

Насоки за добрия стил на писане

Кадърното писане не е въпрос на литературна дарба, а на методично следване на няколко основни правила. Ако авторът се научи да следва тези правила, дори и да не е Оруел или Хемингуей, ще може да произвежда поне четивни и можем да кажем дори успешни текстове. Моята теза е, че всеки може да пише, стига да следва изпитаните във времето правила на есеистичната композиция. Всяко нарушаване на правилата и разчупване на формата е възможно едва след като авторът е овладял основните принципи в  такава степен, че да не се замисля за тях. Ето един пример от изобразителното изкуство: Пикасо е известен с разкривените образи на хора, предмети и животни; със самобитния си стил, наречен кубизъм. Да, но преди да започне да рисува по този начин, Пикасо преминава през два други периода (син и розов), в които развива до съвършенство техниките на класическото рисуване. Това есе има за цел да представи основните правила за писане на академично есе.

Какво представлява академичното есе?
Академичното есе не е просто случаен сбор от различни факти и наблюдения. То е цялостен структуриран текст, който отговаря на някакъв конкретен проблем/въпрос. За да отговори на конкретния въпрос, академичното есе изгражда теза и я подкрепя с аргументи. Добрите есета отдават дължимото на тези, които се различават от мнението на автора. Академичната арена е място на сблъсък на идеи. Авторът се включва в този сблъсък. Той трябва да ни представи своята позиция, но и да я изправи срещу най-силните аргументи на другите антитези.

Логическа структура на текста
Авторът трябва ясно и логически да съпроводи читателя от точка А до точка Б. Обикновено академичното есе следва тази логика: Авторът въвежда в проблематиката, изразява теза, демонстрира методите, с които ще я защити, отговаря на най-силните критики срещу неговата теза и обобщава позицията си в заключение. След заключението авторът прилага и библиография с използваната литература като следва един от четирите световни стандарта за цитиране: APA, MLA, Chicago, Turabian. Всеки елемент във Вашия текст трябва точно да пасне на мястото си. Нека няма нищо излишно. „Достигнали сте съвършенството не когато няма какво да се добави, а когато няма какво да се извади” – Екзюпери.

Яснота
Яснотата на изказа е първата академична добродетел. Яснотата е най-прекият и незаменим път към добрия стил. Авторът предварително трябва да е начертал план в главата си и да се опита да предаде мислите си така че да бъде разбран не от себе си, (предполага се, че авторът знае какво иска да каже), а от читателите. Неясният стил често говори, че авторът не знае какво казва. Яснотата върви с краткостта. Това е трудно дори за големите автори. Блез Паскал се извинявал следния начин: „Простете, но нямах време, за да Ви пиша по-кратко.” (Писма, 16) Натруфеността, помпозността и празното интелектуално перчене са минус. Трудните фрази се използват само ако не може без тях. Айнщайн казва, че всичко трябва да е възможно най-просто, но не по-просто от това.

Добрият стил предполага текстът свободно да “тече”. Една мисъл води логически до друга, после до трета и тн. За да стане това, трябва да поработите върху подредбата и свързващите части на Вашите есеистични „строителни блокчета” – параграфите и изреченията.

Изреченията.
Всяко изречение изказва само една мисъл. Изреченията объркват читателя, ако са много дълги и ако са съставени от много подчинени части. Винаги внимавайте подчиненото изречение към коя част на главното изречение се отнася. Безличните форми и страдателният залог е препоръчително да бъдат избягвани. Такива са: „твърди се”, „смята се”, „е прието”. В академичното есе искаме да знаем кой твърди, смята или приема дадено твърдение. Например: „Някой автори смятат (Андерсън 1993; Смит 1990;), че…” Цитирането на източници вътре в текста Ви или като бележка под линия е задължително. Цитирането в текста т. нар. „харвардски стил” включва фамилията на автора, годината на изданието и страницата, и всичко това заградено в скоби – (Бек 2000:98). Липсата на позоваване на използвани източници е плагиатство, а плагиатството е голямо академично престъпление, което се санкционира строго.

Параграфите
Параграфът представлява една малка цялост. Подобно на изречението параграфът  изказва само една мисъл, която трябва да се открои още в първото изречение на параграфа. Не крийте важните изречения по средата на параграфите или в края. Нека те блеснат още в самото начало. Параграфите следва да бъдат логически свързани. Така текстът ще тече. Свързващите думи като: „от една страна”, „от друга страна”, „освен”,” въпреки че”, помагат, но използването им не бива да бъде самоцелно. Съдържанието на предходния само води към следващия параграф, ако е на място поставено.

Увод и заключениe
Как да започнем есето? Белият лист често плаши автора, а не бива. Много хора се притесняват, че не са готови и затова отлагат писането. Тези хора са прави и винаги ще бъдат прави. Човек никога няма да бъде напълно готов. Винаги ще има още някоя книга, която да се прочете по темата или мисъл, или ценен цитат. Важно е човек да бъде не напълно, а достатъчно готов, за да започне. Колкото по-рано, толкова по-добре. Не разчитайте на вдъхновението за началния си тласък. То идва по-късно. „Вдъхновението съществува, но трябва да ви намери, докато работите.” е казал Пикасо.

Макар, че уводът е първото нещо, което читателят ще прочете, в някои случаи той е и последното нещо, което авторът пише. Писането може да се оприличи на снимане на филм. Различните сцени се снимат по различно време при това не в последователния ред, който виждаме после на екрана. Ако не можете да започнете от увода, оставете го за накрая. Целта на увода е да грабне читателя и да го хвърли възможно най-скоро пред лицето на основната идея на есето. Обикновено уводът прилича на фуния – започва широко и после се стеснява. Внимавайте обаче колко широко ще започнете. В края на увода трябва да достигнете и до вашата теза все пак.

Заключението не е просто обзор на това, което авторът е написал дотук или повторение на увода под друга форма. Заключението посочва какво следва от всичко казано дотук, Защо в края на краищата авторът е написал този текст? Какво е значението му? Някои заключения оставят отворен финал, други загатват бъдещи проблеми и области на изследване, които могат да възникнат на базата на направените наблюдения. Заключението може да предложи авторски решения на някой обществен проблем, който дадената разработка изследва. Въпреки че знанието няма граници, Вашият текст обаче е добре да представлява завършено цяло и заключението да подсказва за това.

Методология
Средата на текста (или веднага след увода) е мястото, където авторът трябва да ни убеди защо трябва да приемем тезата му. В академичното есе обикновено трябва да се защити дадена теза. Въпросът: „Как се защитава тезата?” е въпрос на методология. Какви методи може да избере авторът? Методите в академичния свят са наистина много и най-различни в различните области на науката. Ето някои примери: анализ на текстове, работа с архивни документи (първични източници) и анализ на интерпретации (вторични източници); количествени методи – проучване на случаен принцип сред целевата група чрез стандартизиран въпросник; обработка на статистически данни; качествени методи – дълбочинни интервюта и т.н. Методът на изследване винаги трябва да бъде съобразен с обекта на изследването. Авторът може да комбинира няколко метода.

Преразказ срещу аргументация
Когато работите с текстов материал, от Вас се изисква да интерпретирате текстовете, които четете. Анализът и аргументацията са нещо различно от преразказване на идеи или произведения. Всяка аргументация, базирана на факти използва до някаква степен преразказ на тези факти. Това е неминуемо. За да бъде обаче анализът анализ, а на преразказ, авторът обяснява значението на тези факти. Авторът не преразказва цели книги или теории. Той взема тези части от тях, които му трябват с оглед на тезата, която защитава. Една лесна проверка дали авторът използва преразказ или анализ е това дали той върви хронологически спрямо повествованието, на което се осланя. Преразказът върви хронологически, докато анализът избира само отделни епизоди, които имат значение за основната теза на академичното есе.

Критично мислене
Демонстрирането на критично мислене в академично есе е сред най-важните компоненти не само за успешен текст, но и за цялостния процес на висше образование. Какво означава критичното мислене? Думата критика идва от древногръцката дума „κριτική” (критики) оценявам, отсъждам. Критичното мислене не означава просто да се предадат чужди идеи, а да се влезе в диалог с тях. Да се откроят силните и слабите страни на дадена позиция или идея, да се оцени нейната валидност. Критично мислене не означава празно критикарстване, т.е. не означава самоцелно да се посочат границите на една теория или нейните слабости. Да, всяка теория по дефиниция има своите ограничения. Всяка теория ни дава опростен модел, с който да виждаме различни неща в света. Теорията скрива някои факти, но подчертава други с цел да направи света по-лесно разбираем за хората. Ние хората не можем да обхванем наведнъж света в неговата многообразна цялост, затова имаме нужда от теории, които да структурират мисленето ни по определени начини и да ни направят света по-лесен за разбиране. Критичното мислене трябва да направи човек наясно с ограниченията на дадена теория, но и да му открие нейните силни страни, които да помогнат на автора да изгради аргументацията си.

Преди обаче да се пише критично, човек трябва да може да чете критично. Именно от прочетените книги авторът ще почерпи примери за аргументацията си. Когато човек чете критично дадена книга, той не събира от нея само факти. Критичният читател се интересува от това по какъв начин разглежданият автор мисли за фактите, които ни представя. Какво постига авторът с даден текст? Какво цели? Защо въобще ни занимава? Критичният читател е интерпретатор на текстове. Като такъв той открива или създава значения и смисли. Критичният читател подхожда целенасочено – знае какво да търси в даден текст и как да го намери. Някои неща, от които се нуждае читателят, няма да ги намери в самия текст. Читателят трябва предварително да се запознае с контекста, в който се помества текстът, аудиторията, към която е насочен, историческата епоха, в която е написан и др. Това е особено важно за класически литературни и театрални творби. Читателят не може да се заеме с тях неподготвен. „Преди публиката да е готова за своята сцена, сцената трудно може да подготви своята публика” казва драматургът и поет Фридрих Шилер.

Проверка и редакция
Точно когато сте написали текста и си мислите, че е завършен, вие всъщност се оказвате на половината път. Следващата стъпка е редактирането. В най-добрия случай ще можете да оставите вашия текст за няколко дни да „отлежи” и след това да се върнете към него. Тези няколко дни отдих ще ви отдалечат от текста и когато го четете отново, ще ви се струва като нещо друго, ще четете с нови очи. Добра проверка за това дали текстът ви е четивен, дали „тече”, е да го прочетете на глас. Човешкото ухо е много чувствителен орган. Веднага изпраща сигнал, когато нещо не звучи добре и трябва да се поправи. В самото начало на писането ще има много за поправяне. Това не бива нито да ни изненадва, нито да ни обезсърчава.  За Хемингуей първата чернова никога на става за нищо. Макар и да не сме крайни като Хемингуей нека не се притесняваме, ако трябва да изтриваме. Според Достоевски най-важното умение на един писател е да може да зачерква. Ако Ви е страх да изтриете някой параграф, можете да се сетите за Достоевски, който хвърля в пламъците първия ръкопис на „Идиот” и пренаписва изцяло романа.

Вместо заключение: Защо трябва да се пише академично есе?
Академичното есе развива много полезни умения, извън умението да се пише логически структурирано. На първо място това е умението да се мисли аналитично. Освен това авторът търси и намира различни позиции, аргументи и факти, черпи информация от различни извори, разширява кръгозора си, учи се на толерантност към чуждите идеи, но и на критично мислене. Пишещият човек става по-прилежен, търпелив и обогатява културата си. Британският философ емпирик Франсис Бейкън твърди: „Четенето изпълва човека, разговорът го прави винаги готов да реагира, писането пък прави човек точен” (Of Studies, 1625).  Писането на академично есе не се овладява отведнъж. Цветето на академизма рядко разцъфва през есента на първи курс от бакалавърските години. Важното е да продължавате да се упражнявате. Упражняване означава писане на текстове, но и четене на книги. Човек трябва да е добър читател, за да може да пише добре. Както казва Лев Толстой: „Човек трябва да е прочел много книги, за да напише и един ред.”

Добрин Станев

Полезни връзки:

http://www.writing.utoronto.ca/advice/general/general-advice

http://owl.english.purdue.edu/owl/resource/685/01/

Advertisements