Текст: Добрин Станев

Ще се опитам да не бъда банален и за целта ще повикам на помощ старите философи и новите проблеми.  Българите сме една от най-малко щастливите нации в света, но не сме една от най-бедните, дори сме развита страна. Защо е така? Означават ли повечето пари по-голямо щастие и каква е покупателната способност на
парите с оглед на щастието? Каква е връзката между двете? Щастието не е нещо материално. То е чувство все пак. Как може да му сложим етикет с цена? Ще ви дам математическа формула за щастието, с която много лесно може да си пресметнете и да прецените как можете да сте по-щастливи.

Усещам, че започвам да ви звуча като евтин американски бестселър за самопомощ, затова нека въведа философската школа на утилитаризма. Утилитаризмът е морална философия, която е много лесна за прилагане и лесна за боравене. Според Джереми Бентам, нейния основател, ние сме под господството на два суверена: удоволствието и болката. Следователно морално е да стремим към най-много удоволствие или полза за най-много хора. Много капиталистическа и пазарна философия, нали?

…

В икономиката съществува закон за намаляващата полезност на благата. Всяка следваща единица от нещо ти носи по-малка удовлетвореност от предходната. Ако ти подаря кола би се зарадвал. Ако ти подаря втора кола същия модел ти пак би се зарадвал, но радостта ти ще е по-малка от тази, която си изпитал, когато ти подарих първата кола.

Така един беден човек на минимална работна заплата би се зарадвал повече на едно увеличение от да речем сто лева. Ако на Бил Гейтс му предложим, ако бяхме в борда на директорите в Майкрософт, сто долара отгоре на
заплатата, той едва ли би дори обърнал внимание. Това е един от утилитарните аргументи за преразпределяне и прогресивно подоходно облагане – Вземаме от богатите и даваме на бедните. Ще се получи по-голямо щастие в обществото, защото бедните ще се зарадват повече на придобитите средства, отколкото богатите ще се
разстроят от това, че са им взели еквивалента на средства . От друга страна никога не трябва да забравяме какви стимулни сигнали изпращаме с подобна политика.

Нека да поставим щастието сега в сравнителен контекст откъм времето. Някои хора обичат да говорят за  доброто старо време и колко щастливи били хората да речем преди 200 години. Не е така хората не са били толкова щастливи. Макиавели пише в „Разсъждения върху първите десет книги от  Тит Ливий“ следното: „Хората не винаги с основание хвалят старите времена, а порицават сегашните. При това те дотолкова са привързани към миналото, че възхваляват не само минали епохи, които са им известни само от  видетелствата, оставени от историците, но и онези, които те самите са видели в своята младост и за които си спомнят, когато вече са стари. […] Преди всичко според мен заблуждението идва от това, че за нещата от далечното минало ние не знаем цялата истина: онова, което би могло да очерни тези времена, се прикрива най-много, а това, което би могло да им донесе добра слава, се раздува и величае.“

Прочетете цялата статия

в брой 5 на списание

EuroFocus тук.

Текст: Добрин Станев

Терминът „Мека сила” е измислен в края на 80те от харвардския професор по международни конфликти Джоузеф Най. Мека сила означава способността да привличаш и убеждаваш, без да прибягваш до политически или военен натиск, а чрез културния и поведенчески  пример, който налагаш чрез добри практики.

Меката сила произтича от легитимността на режима и върховенството на правото. Разграничението, което Най прави е между твърдата сила на военния потенциал и намеса от една страна и меката сила на политически и икономически инструменти за влияние. Според Най (2004) „меката сила почива върху способността да  оформяш предпочитанията на другите чрез нематериални ценности като привлекателен характер, култура, политически ценности , институции и политики, които са възприемани легитимни или имащи морален  авторитет. Меката сила цели да спечели сърцата на хората и правителствата на  други държави.

Меката сила не е прерогатив само на държавите, а и на всички други участници в международната политика, които имат достатъчна популярност и ресурси. Такива могат да са международните организации и НПО. Тъй като в съпоставка със САЩ европейското сравнително предимство е по-малко военно и повече икономическо, възможността за влияние в света посредством меката сила е от изключителна важност за Европа.

Според Най европейската мека сила трябва да допълва американските външнополитически усилия. От друга страна европейската мека сила е по-добре възприемана от света, отколкото популярната американска мека сила, която се свързва с консуматорски начин на живот и агресивното културно настъпление на американския модел, маскиран като глобализация, и възприеман като друг фронт на американската политическа хегемония в света.

Николо Макиавели съветва италианските владетели, че е по-важно да накарат другите да се страхуват от тях, отколкото да бъдат обичани.  Най смята, че в днешния свят най-добре е да имаш и двете. Твърдата сила трябва да е допълнена от мека сила, за да може да се поддържа легитимно и относително по-евтино. Според думите на Жан Жак Русо: „Най-силният никога не е достатъчно силен, за да бъде винаги господар, освен ако не превърне силата си в право, а подчинението в дълг.“

…

Меката сила и ЕС.

ЕС активно използва лостовете на меката сила във външните си отношения. Най-големият й ефект се проявява в политиката на ЕС за разширяване. Разширяването на ЕС е област, която е на границата между вътрешната и външната политика. Днешните съседи могат да станат бъдещи членове. За да станат обаче, те трябва да изпълнят нужните условия за членство (т.нар Копенхагенски критерии – включват демократични институции, спазване на човешките права, върховенство на закона и функционираща пазарна икономика).

Страните-кандидатки трябва да приемат условията на настоящите страни членки и достиженията на общностното право (Политика на поставяне на условия – conditionality policy). Терминът водене на преговори за членство е малко подвеждащ. Страната кандидатка няма силата да преговаря и да си извоюва по-благоприятни юридически условия от останалите. Това, за което тя преговаря е сроковете за които да изпълни ангажиментите по членството си.

Перспективата за бъдещото пълноправно членство на страните от източна Европа след края на Студената война е един от основните фактори, за предприемане на тежки реформи в политиката и икономиката, насочени към либерализация и демократизация. Реформите към демократизация в други райони на света като например Южна Америка протичат значително по-бавно и с променлив резултат.

Друга област в която меката сила играе важна представлява европейската политика за развитие. Най-важни реципиенти по политиката за развитие са Африканските държави на юг от Сахара, държавите от Карибския басейн и Пасифика т.нар ACP countries. Отношенията с тях се уреждат в споразумението подписано в бенинския град Котону през 2000 г. То касае на първо място политиката за развитие на ЕС. Със своите 56% от всичките средства отделяни за развитие в света EС представлява  най-големият донор в тази област . Той отделя над два пъти повече средства за бедните страни отколкото САЩ.
Приоритет за ЕС остава развитието на африканския континент. Споразумението от Котону заменя досегашните споразумения от Ломе. Целите на Котону са: По какъв начин фондовете за подпомагане на тези региони ще бъдат разпределени, каква икономическа политика следва да се провежда между участниците. Предвижда
се да се създадат условия за свободна търговия между ЕС и някои от държавите от ACP.

Важен елемент в Котону е политиката на поставяне на условия на ЕС. ЕС свързва отпускането на помощи за развитие при условие, че държавите бенефициенти спазват човешките права, демокрацията и върховенството на закона. По този начен ЕС се опитва да използва икономическата си сила за постигане на политическа промяна в тези държави. Доколко това е успешна политика? Кои са предизвикателствата пред нея?

В последните години Китай се появява на африканската сцена като зловредна алтернатива на Европейските помощи. Бурно развиващата се китайска икономика изпитва остра нужда от неразработените минералните богатства на Африканския континент, за да поддържа своя 10-процентов годишен ръст на икономическо развитие.
Освен това Китай разполага с огромни доларови резерви от над един трилион долара в резултат от позитивното си търговско салдо с Америка. Тези пари трябва да бъдат инвестирани някъде. Целта на Китай е агресивно да навлезе в Африка и да събере ресурсите й възможно най-бързо и с възможно най-малко грижа за местното
население и околната среда. Китайските инвестиции са подплатени и със солидни подкупи за висшите  политици на тези развиващи се държави. Самата политика на Китай не държи по никакъв начин сметка на държавите по въпросите за добро управление, човешки права и т.н.

В противовес на ЕС Китай отпуска средства без да поставя условия – no strings attached. И лека полека започва да измества европейското влияние на черния континент. Китай не се интересува от  режимите в Африка, а единствено от природните богатства. Европейската политика към Африка от друга страна е насочена към демократизирането на режимите предимно чрез лостовете на меката сила. Европа има за цел да постави стабилни институционални основи, гарант за добро управление и развитие. Тъй като ЕС възприема схващането, че развитие на може да има без първо да има стабилност. ЕС подкрепя финансово мироопазващите операции на Африканския съюз например за мисиите им в размирния судански район Дарфур…

Прочетете цялата статия от брой 4 на EuroFocus тук.

Разгледайте старите ни броеве тук!

Ако проявявате интерес да пишете за нас, изпратете ни работно заглавие на статия на editoreu@gmail.com с  кратко описание (2-3 изречения) на проблема, който искате да разгледате. Тема на предстоящия брой 4 е Еврозоната, а насочеността на статиите за конректния брой е икономическа. Разчитаме тази сравнително свободна рамка да предоставя достатъчно поле за вашата лична изява като автори способни сами да изберат конкретните проблеми, които ви интересуват.

ЕuroFocus не възлага поръчки за написване, в които авторът е просто изпълнител, а платформа за изява на качествени млади автори, които искат да развиват своите умения и интереси! Освен това официалният ISSN номер, с който се сдобихме, превръща статията Ви в публикация с официален статут, която можете да добавите към CVто си!