Текст: Добрин Станев
Ще се опитам да не бъда банален и за целта ще повикам на помощ старите философи и новите проблеми. Българите сме една от най-малко щастливите нации в света, но не сме една от най-бедните, дори сме развита страна. Защо е така? Означават ли повечето пари по-голямо щастие и каква е покупателната способност на
парите с оглед на щастието? Каква е връзката между двете? Щастието не е нещо материално. То е чувство все пак. Как може да му сложим етикет с цена? Ще ви дам математическа формула за щастието, с която много лесно може да си пресметнете и да прецените как можете да сте по-щастливи.
Усещам, че започвам да ви звуча като евтин американски бестселър за самопомощ, затова нека въведа философската школа на утилитаризма. Утилитаризмът е морална философия, която е много лесна за прилагане и лесна за боравене. Според Джереми Бентам, нейния основател, ние сме под господството на два суверена: удоволствието и болката. Следователно морално е да стремим към най-много удоволствие или полза за най-много хора. Много капиталистическа и пазарна философия, нали?
…
В икономиката съществува закон за намаляващата полезност на благата. Всяка следваща единица от нещо ти носи по-малка удовлетвореност от предходната. Ако ти подаря кола би се зарадвал. Ако ти подаря втора кола същия модел ти пак би се зарадвал, но радостта ти ще е по-малка от тази, която си изпитал, когато ти подарих първата кола.
Така един беден човек на минимална работна заплата би се зарадвал повече на едно увеличение от да речем сто лева. Ако на Бил Гейтс му предложим, ако бяхме в борда на директорите в Майкрософт, сто долара отгоре на
заплатата, той едва ли би дори обърнал внимание. Това е един от утилитарните аргументи за преразпределяне и прогресивно подоходно облагане – Вземаме от богатите и даваме на бедните. Ще се получи по-голямо щастие в обществото, защото бедните ще се зарадват повече на придобитите средства, отколкото богатите ще се
разстроят от това, че са им взели еквивалента на средства . От друга страна никога не трябва да забравяме какви стимулни сигнали изпращаме с подобна политика.
Нека да поставим щастието сега в сравнителен контекст откъм времето. Някои хора обичат да говорят за доброто старо време и колко щастливи били хората да речем преди 200 години. Не е така хората не са били толкова щастливи. Макиавели пише в „Разсъждения върху първите десет книги от Тит Ливий“ следното: „Хората не винаги с основание хвалят старите времена, а порицават сегашните. При това те дотолкова са привързани към миналото, че възхваляват не само минали епохи, които са им известни само от видетелствата, оставени от историците, но и онези, които те самите са видели в своята младост и за които си спомнят, когато вече са стари. […] Преди всичко според мен заблуждението идва от това, че за нещата от далечното минало ние не знаем цялата истина: онова, което би могло да очерни тези времена, се прикрива най-много, а това, което би могло да им донесе добра слава, се раздува и величае.“
